сряда, 5 януари 2011 г.

На България не й трябва WikiLeaks, защото си има AllLeaks

Новината:
В записани телефонни разговори (два броя), за които се твърди, че са между митничар №1 Ваньо Танов и финансовия министър Дянков, двамата обсъждат вицепремиера Цветан Цветанов. Записите бяха пуснати на пресконференция от редакторите на вестник "Галерия". (източник)

Коментарът:

Бизнесът процъфтява

В един вестник, известен с връзките си под повърхността на администрацията, са се появили записи на разговори на Ваньо Танов с Владислав Горанов и Симеон Дянков.

Какво да му коментирам?

Първо, очевидно, подслушването е поголовно. От лекарите по провинциалните болници до министрите. Администрацията изпълнява предначертанията на националния лидер.

Второ, висшите държавни чиновници губят суперскъпото си работно време за клюки и плакане на рамото на събеседника. С езика, с който си говорят горнооряховски лекари, ченгета и каруцари (нямам предвид българския). Почти като във второкачествен сериал. Кой кого уважава, кой кого не обича и кой защо не е признат.

Трето, тайните на България, които са тайни на ЕС и НАТО текат, текат от службите и МВР като пълноводна река, а ние искаме в Шенген. Въпреки милиардните бюджети, изобщо и стомилионните за подслушване, конкретно. Въпреки „суперпрофесионалистите“ с картончета, заради които правим големи компромиси с репутацията на България.

Четвърто, раждане на нови вечни бисери — „абсолютно всичкото, обърнато на 360 градуса“.

Оказва се, че най-лесното нещо на света е да си поръчаш службите да ти следят конкуренцията по поръчка.

Пето, България си е все същата ченгеджийница, която беше при Румен Петков, който никъде не си е тръгвал. По редакциите се материализират флаш карти (винаги флаш карти, а не CD-та, странно!) с клюки. Поставеният под карантина от САЩ бивш министър звъни кьоркютук пиян на висши чиновници като на стари гаджета, за да им търси сметка.

Шесто, въпреки отделените бюджети, там горе сричат „а“ и „б“ на властта и контрола като на маса в кръчма и преоткриват топлата вода.

Процъфтява бизнесът, ама този със СРС-тата.

Обсъждането на конкретните клюки оставям на „сериозната“ преса.

PS. Как щях да забравя — „Октоподът продължи пътя си с накривена шапка“

Заглавието е via Кирил Кирилов

ДРУГИ ВРЪЗКИ

Пълните стенограми от разговорите.

Аудио записът @ vbox

В театъра на големите уши - Иван Бедров

Консултантски - Илия Марков

Няма коментари:

Публикуване на коментар