четвъртък, 30 април 2009 г.

Текстът на скандалния законопроект за изменение на Закона за митингите, събранията и манифестациите

По информация на адв. Александър Кашъмов от Програма достъп до информация, публикуваме тук мотивите и връзка към оригиналния законопроект за изменение на Закона за митингите, събранията и манифестациите, който бе одобрен от Министерски съвет на 23-ти април 2009 г. и предстои внасянето му в парламента.

В предаването „Виж кой говори“ по Дарик радио на 30 април адв. Кашъмов отбеляза, че този законопроект не е бил публикуван на сайта на парламента, нито на правителствения сайт. В такъв случай единственото място, на което би могло да е публикуван текстът, е сайтът на Министерството на правосъдието. Адв. Кашъмов отбеляза още, че всички тези факти говорят за липсата на прозрачност в законодателния процес и съответно затрудняват навременното и акуратно информиране на обществеността. В същото предаване адв. Иванка Иванова от Институт „Отворено общество“ отбеляза, че има още два висящи законопроекта, свързани със същия закон, които от своя страна не са публикувани никъде в интернет, нито пък се споменават в най-новия законопроект.


Според информацията, публикувана на сайта на Министерството на правосъдието, вносителят на проекта е самото министерство. По-долу публикуваме цялото съобщение, оповестено на тяхната страница (запазен е оригиналният правопис).

23-04-2009 Г. - ПЪЛНИ ТЕСТОВЕ на Законопроекта за събранията, митингите и манифестациите и МОТИВИ - приет на заседание на правителството на 23-04-2009 г
ТЕКСТ НА ПРОЕКТ НА Закон за събранията, митингите и манифестациите - приет на заседание на правителството на 23-04-2009 г


МОТИВИ
към Законопроекта за събранията, митингите и манифестациите
Действащият Закон за събранията, митингите и манифестациите е от месец февруари 1990 г. и не съответства на настъпилите демократични промени в страната през последните 19 години.Този закон предшества приемането на Конституцията от 13 юли 1991 г., която в чл.43 признава като основно правото на гражданите на мирни и без оръжия събрания и манифестации и възлага определянето със закон на реда за тяхното организиране и провеждане.Република България ратифицира през 1992 г. Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, която в чл.11 признава правото на свобода на мирни събрания, а в чл.13 - правото на всеки, чийто права и свободи са провъзгласени в конвенцията, включително и правото на мирни събрания, да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита.


През 2005 г. последваха и няколко решения на Европейския съд по правата на човека, които признаха, че в Република България е нарушено правото на ефикасни вътрешноправни средства за защита по чл.13 ЕКПЧ при провеждане на мирни събрания. Най-сетне, в съответствие с Конституцията беше прието ново законодателство по местното самоуправление и местната администрация ( Закона за местното самоуправление и местната администрация от м.септември 1991 г. с многобройни последващи изменения), нова уредба на административното правосъдие (Административнопроцесуалния кодекс от 2006 г.) и др. Това налага приемането на нова законова уредба на упражняването и гарантирането на правото на събрание, митинги и манифестации, съобразена с разрешенията в останалите клонове на законодателството.


Законопроектът запазва заглавието на закона от 1990г., защото уредбата, която съдържа, обхваща освен въпросите на организирането и провеждането на събрания и манифестации, както предвижда чл.43, ал.2 от Конституцията и други свързани с тях въпроси, което оправдава търсенето на по-общо заглавие на законопроекта, за да отговаря на неговото съдържание.Член 43 от Конституцията на Република България установява правото на събрания и манифестации. Законопроектът включва наред с тях и уредбата на митингите, като вид публични събрания на открито, в които могат да участват всички граждани, които проявяват интерес към въпросите, които се обсъждат на него. Тяхното провеждане се утвърди в условията на демократичното развитие на страната.Ясно и по-широко е очертана целта на законопроекта: да съчетае и гарантира свободното упражняване на правото на събрание, митинги и манифестации и опазването на обществения ред и защита на правата и свободите на гражданите.


Систематично законовата уредба е структурирана в четири глави: I.Основни положения ; ІІ.Организиране и провеждане на публична проява; III.Ограничения за организиране и провеждане на публична проява; ІV. Административнонаказателни разпоредби. Те обособяват тематично урежданите в законопроекта въпроси. Отделните членове на законопроекта са озаглавени, за да се изведе обобщено тяхното съдържание и улесни прилагането на закона.В глава първа " Основни положения" се уреждат предмета, целта, приложното поле, правото на свикване и провеждане на тези масови прояви, тяхното съдържание, свободното и доброволно участие в тях. Широко е формулирано правото на свикване и провеждане на събрания и манифестации, свободното изразяване на мнения, одобрение, неодобрение и протест по актуални въпроси от различен характер, които изразяват правата и интересите на гражданите.


Глава втора "Организиране и провеждане на публична проява" заема централно място в новата законова уредба. Отразени са правата и задълженията на организаторите, на ръководителя и на участниците в публичната проява, както и задълженията на компетентния орган и на органите на полицията. Потвърден е принципът на уведомителния режим за нейното организиране и провеждане. Уредено е съдебното обжалване на актовете за забрана.


Глава трета „Ограничения за организиране и провеждане на публична проява” урежда основанията за законно ограничаване, забрана и прекратяване на публичната проява, както и съдебното обжалване на актовете за прекратяване на публична проява.


Глава четвърта "Административнонаказателни разпоредби" предвижда съставите на административните нарушения и реализиране на отговорността за тях .

Няма коментари:

Публикуване на коментар