сряда, 11 март 2009 г.

Случаят Борилски


(компилирани материали от медиите)

Убийството

На 20 юли 2000 г. 24-годишният български студент по право Мартин Борилски е намеерн мъртъв в парижкото си жилище на улица „Льо Курб”. Жилището е отворено от пожарникари и полицаи, които са изветени от двама приятели на Борилски, че не са го виждали от следобеда на 18 юли. По входната врата няма следи от взлом. Трупът е коленичил до леглото, легнал на гърдите си. Ръцете са вързани с ръкавите на пуловер. По целия мокет и по част от мебелите в стаята има петна от кръв. Леглото също е пропито с кръв. По тялото на Борилски са преброени 93 удара с нож (за рязане на хартия), а лицевине му кости са смазани с тъп предмет (гира).

Разследването

Разследването, водено от френските следователи, позволява да бъдат идентифицирани двама заподозрени: Георги Желязков, роден на 6 май 1979 г. в София, и Стоян Стоичков, по прякор Барона, роден през 1980 г. във Варна - български граждани. Двамата междувременно са напуснали Франция и са се върнали в България.
Основните доказателства, иззети от местопрестъплението, са косми, намерени в ръцете на трупа, окървавени джинси и бежов панталон на Желязков, в чийто заден джоб е кредитната карта на Мартин, черен пуловер, намерен до кофа в банята, следа от кръв по дръжката на вратата, фасове от цигари.
Генетичната експертиза открива ДНК следи от жертвата и от още трима мъже - Желязков, Стоичков и хазяина на Мартин - Себастиан Проази. ДНК на Желязков е открита под ноктите на жертвата.
Френските магистрати и следователи, работещи по случая, посещават на два пъти България (от 22 до 28 септември 2001 и от 9 до 13 декември 2002 г.) в рамките на две международни следствени поръчки с оглед разпитването на уличените. Желязков и баща му са разпитани на 26 септември. При разпита си през 2001 г. Желязков-младши разказва, че се е срещал с Борилски в Париж от време на време. Последно го видял два месеца преди смъртта му. Стоичков признава пред френските разследващи, че е бил с Желязков във Франция, но отрича да се е срещал с Борилски.
Обърканите обяснения, направени от разпитваните, засилват убеждението на следователите. Желязков и Стоичков са обвинени и в началото на декември 2002 г. е поискан арестът им. Освободени са срещу 2000 лв гаранция. Тогава двамата не дават никакви обяснения. Желязков твърди, че се страхува, но не казва от кого. Стоичков следва същото поведение. През 2003 и 2006 г. от френска страна има още две следствени поръчки - за ново задържане и за информация за хода на делото. Желязков и Стоичков не са задържани, а на французите е отговорено, че делото ще се гледа пред окръжния съд в Шумен.

Отбой на варненските магистрати

Българското правосъдие започва дело в съответствие с доказателствата и данните, които са му предоставени от френското правосъдие. Обвинителният акт е изготвен от Софийска градска прокуратура и настоява за максимална присъда лишаване от свобода от 15 до 20 г.
Делото, което трябва да се гледа във Варна, тръгва трудно след отводите на цялата варненска прокуратура и 11 съдебни състава. Причината за това трябва да се търси по всяка вероятност във факта, че бащата на Борислав Желязков е бивш заместник-директор на окръжната следствена служба във Варна, а после и един от най-известните адвокати в града. Така че Върховният касационен съд определя делото да се гледа в град Шумен, който обаче също се намира във варненския апелативен район.

Първа инстанция

На 27 март 2008 г. разширен състав на шуменския окръжен съд под председателството на съдия Нели Батанова произнася оправдателна присъда спрямо двамата подсъдими. Съдът отхвърля изцяло и гражданския иск за причинени вреди от страна на майката на жертвата в размер на 400 000 лв., намирайки го за неоснователен и недоказан. Разноските по делото в размер на 12 650 лв. остават за сметка на държавата.
По време на процеса двамата обвиняеми описват за първи път присъствието си на местопрестъплението в момента на извършване на деянието (седем години преди това, по време на следствието, Желязков твърди, че не е виждал Борилски два месеца преди убийството, а Стоичков – че изобщо не се е срещал с него). Те обясняват, че са присъствали на нападение срещу Борилски в жилището му от двама души, като при това не са могли да се намесят в спречкването. Мартин ги помолил да си тръгнат, обяснявайки, че ще се разбере с нападателите си, от които вече е получил няколко удара с нож. Заподозрените твърдят, че са си тръгнали. Не са предупредили полицията за случилото се в жилището на Борилски.
Оправдателната теза на съда е обоснована с това, че съседът на Мартин Борилски, Паскал Муно, чул някой да вика на френски "Не го прави!" след полунощ на 19 юли 2000 г., когато било сигурно, че подсъдимите са се намирали на друго място. Но г-н Муно е подчертал, че тези шумове са идвали извън сградата, ето защо това свидетелство не може да бъде свързано със събитията. Съдът приема също в полза на уличените факта, че трета ДНК, освен тези на Желязков и Стоичков, е намерена по цигарени фасове на местопрестъплението. Съдът забравя обаче да отбележи, че тази ДНК съответства на ДНК на Себастиен Проази, пушач и наемодател на апартамента на ул. "Льо Курб", където е идвал от време на време да нощува.
Така или иначе, делото следва да се гледа на втора инстанция.

Втора инстанция

На 21 януари 2009 г. апелативните съдии във Велико Търново потвърждават мотивите на своите колеги от Окръжния съд в Шумен за липса на доказателства срещу Георги Желязков и Стоян Стоичков.

Реакции

Още по време на процедурата по разследването са били предприети множество постъпки от френския магистрат за връзка, базиран в Загреб, както и от френският аташе по вътрешна сигурност в София. По време на среща с министъра на правосъдието г-жа Рашида Дати, състояла се на 23 юни 2008 г., посланикът на Франция споделя своите забележки относно протичането на случая. Освен това той присъства на въззивния процес във Велико Търново на 22 декември 2008 г. Г-жа Дати разговаря по темата със своята колежка г-жа Тачева по време на визитата си в София на 9 септември 2008 г.
Решението на Аперативния съд във Велико Търново шокира до такава степен Франция, че френският посланик Етиен дьо Понсен изразява в писмо до медиите учудване от българския съд (което е необичайна практика за един дипломат) и напомня на държавата, че не случайно е под наблюдението на Европейската комисия. "В момент, в който българското правителство показва своята воля за дълбоко реформиране на правосъдната си система, тази нова оправдателна присъда в една криминална афера показва продължаващите затруднения на правосъдните институции да произнасят наказателни присъди" – пише френският дипломат. Французите не могат да разберат как при недвусмислените улики и доказателства двамата младежи получават оправдателна присъда на две инстанции от българския съд.
Междувременно шестима френски адвокати изпращат писмо до президента на Франция Никола Саркози с искане да се намеси в разрешаването на казуса Мартин Борилски.
Франция възнамерява да изчака решението на Върховния касационен съд, преди да задейства паралелното дело за убийството на Борилски. Този процес срещу обвиняемите на практика ще изправи на съд българския съд.
“Издали сме международна заповед за арест още на 6 ноември 2001 г. и тя още е в сила. Щом двамата обвиняеми Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона пресекат границата на България, ще бъдат арестувани независимо в коя страна се намират” – казва пред вестник “Сега” представител на френските власти. Париж не е прекратявал процесуално-следствените действия срещу двамата, въпреки че девет години чакаше търпеливо решението на българския съд. Тъй като престъплението е извършено в Париж, те ще бъдат съдени и във Франция, дори задочно. Законът там предвижда от 25 години до доживотен затвор за убийството, извършено по садистичен начин. Решението на българския съд не пречи на френските магистрати също да се произнесат по делото и те ще смятат за валидна своята присъда.

Апелация на великотърновската прокуратура

След решението на Великотърновския апелационен съд, който потвърждава решението на Шуменския съд по делото Борилски, Апелативната прокуратура във Велико Търново протестира това решение пред Върховния касационен съд, като иска отмяна на решението на съда във Велико Търново и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Делото ще се гледа във Върховния касационен съд на 29 април. Върховният касационен съд може да потвърди оправдателните присъди или да върне делото за ново разглеждане, ако приеме, че са допуснати съществени нарушения при постановяването на оправдателната присъда.

Коментарът на Делян Делчев
(Следва продължение)

3 коментара: