вторник, 17 февруари 2009 г.

За гражданското общество и вълната от протестите

Из статията „Политически консенсус пречи на гражданското общество“ на блогъра Владимир Шопов.
Протестите от последните месеци 
най-накрая ясно открехват вратата към лицата на гражданското действие в България. Постепенно вървим към създаването на един ритуал на протеста, физически или виртуален "Хайд Парк Корнър", който приема различни хора и искания всяка седмица. Всъщност, пренасянето на протеста в центъра на София "напипва" единствения все още ефективен начин за частичен успех: разполагането на проблемите "под носа" на властта, "очи в очи", във фокуса на блуждаещото медийно внимание, на една снежна топка разстояние. Това поведение остава смислено, просто защото в България институциите и политиците не приемат и не обръщат внимание на ежедневието на проблемите, а единствено на внезапната драма на тяхната хиперболизация, която е в състояние да ги помете. Последната вълна протести е особено интересна, защото даде лице на нещо ново: гражданска, антисистемна/антистатукво нагласа. България е вече наситена от малки разпръснати сдружения, които не са просто страничен феномен на някакъв донорски проект. Повечето от тях са създадени поради съществуването на конкретен проблем, който обединява инициаторите им и пред решаването на който те са често безсилни.

(...)

Отсъствието на "истинско" гражданско общество 

е всъщност обект на политически консенсус. Някои го твърдят, за да удължат причините за своето съществуване. Други го говорят, за да обосноват безсмислието на всякакво усилие за промяна. Трети го правят, за да може техните имитации да изглеждат по-убедително. Но докато това продължава в България се появиха хора, които най-малкото имат кураж да си признаят, че защитата на правата е силно малцинствено занимание, но те са склонни да се заемат с него. Много малко са тези сред българските политици, които имат някаква идея как да общуват с носителите на тази гражданска нагласа. За повечето от тях гледането през страничните прозорци на Парламента е единствено възможното поведение. Но ще подминем нещо много важно, ако не видим, че всички тези граждани, в своята разпокъсаност и "неузрялост" и в своята все още пожелателна съвкупност, изглеждат като една от малкото възможности за промяна в настоящата безпътица. И техният брой не е най-важното нещо.

1 коментар:

  1. Много вярно наблюдение за малкото граждани, които изчитат исканията си пред малкото телевизионни камери пред Народното събрание всяка среда от 11 ч. в своеобразния Хайд парк.

    Днес беше прочетена Декларация на "Пенсионерско сдружение за социална солидарност", гр. Хасково, в която имаше искания за обединяване на партии и движения, неучаствали в управлението на България от 1990 г. насам. В Декларацията е посочено, че листите трябва да бъдат посочени от гражданите по избирателни райони. Трябва да има писмени заявления от кандидатите, че не са сътрудничили на Държавна сигурност. Апелът е за възстановяване на "разградената и разрушена България".

    Сдружението е създадено през 2008 г. и в момента изгражда структури в цялата страна.

    Ето част от тази "пожелателна съвкупност" от граждани, за които говори г-н Владимир Шопов в блога си.

    ОтговорИзтриване